Слави Трифонов отправи остра критика към високите цени на хранителните продукти в България и поиска много по-сериозна намеса от страна на държавата. Повод за реакцията му станаха данни, публикувани от Комисията за защита на потребителите, според които при определени стоки разликата между доставната и продажната цена достига изключително високи нива. Лидерът на „Има такъв народ“ заяви, че информацията го е шокирала и определи ситуацията като неприемлива за българските потребители.
Сред примерите, посочени от Трифонов по данни на КЗП, са кравето масло с отчетена разлика от 141%, сиренето със 133%, доматите със 127%, кашкавалът със 106%, кромидът със 102% и киселото мляко с 99%. Според него именно подобни числа обясняват защо все повече хора усещат сериозен натиск върху семейния си бюджет при всяко посещение в магазина. Той отправи тежки обвинения към част от търговците и едновременно с това разкритикува държавните институции, които според него не реагират достатъчно твърдо.
От Сдружението за модерна търговия обаче оспориха част от публичните интерпретации на ценовите данни. От организацията подчертаха, че ценови индекс 140 например не означава автоматично 140% търговска надценка или печалба. Според тях крайните цени се влияят от ДДС, транспорт, електроенергия, заплати, складиране, бракувана стока и зависимостта от внос при определени продукти. Сдружението твърди още, че средната нетна печалба на търговците е значително по-ниска от процентите, които се обсъждат публично. Така между регулатора и представителите на големите вериги вече се оформи сериозен спор за начина, по който трябва да бъдат четени числата.
Трифонов даде и пример с Гърция, където властите наложиха сериозни санкции на две големи вериги. Гръцкото Министерство на развитието санкционира „Склавенитис“ с 1,44 милиона евро, а Lidl – с 805 340 евро за установени нарушения, свързани с правилата за пазара и маржовете. Според Трифонов България също трябва да използва много по-категорично контролните си механизми. Той постави въпроса защо подобни мащабни санкции не се виждат достатъчно често у нас и призова държавата да защитава по-активно потребителите.
Лидерът на ИТН разкритикува и обявените от властта мерки за ограничаване на ценовия натиск, като постави под съмнение ефекта от инициативата „кошница с грижа“. Трифонов посочи и разказ на свои служители, които според него са установили, че масло в скъп магазин в центъра на Рим може да струва по-малко, отколкото в България. Това сравнение е представено от него като личен пример, а не като официално статистическо изследване, но според Трифонов то е показателно за недоволството, което се натрупва сред потребителите.
Най-силното му послание обаче беше насочено към необходимостта обществото да настоява за промяна. Трифонов заяви, че според него настоящата ситуация не трябва да бъде приемана като нормална и призова институциите да предприемат реални действия. Междувременно спорът за това как точно трябва да се изчисляват и представят надценките продължава. КЗП настоява, че при част от проверените продукти разликите между доставните и продажните цени са изключително високи, докато представителите на търговските вериги твърдят, че публично се смесват различни икономически показатели. Едно обаче е сигурно – темата за цените на храните отново се превръща в един от най-чувствителните въпроси за българските домакинства.
