Българската национална телевизия загуби един от своите дългогодишни и уважавани професионалисти. Почина кинооператорът и режисьор Румен Смилевски, който е посветил около четири десетилетия от професионалния си живот на обществената телевизия. Името му стои зад огромен брой телевизионни продукции, репортажи и документални филми, а през годините неговата работа е била част от емблематични предавания като Сутрешния блок, „По света и у нас“ и „Плюс-Минус“. За зрителите той често е оставал зад камерата, но за колегите си е бил сред хората, без които телевизията не би изглеждала по същия начин.
Професионалният път на Смилевски в БНТ обхваща различни жанрове и епохи в развитието на телевизията. Той е работил по новинарски и публицистични предавания, но също така е снимал детски продукции, музикални клипове и филми. Сред заглавията, с които е свързан, са „Хроника на горещото лято на 1868“, „Стефан Караджа“, „Булгарите“ и „Българското име на дълголетието: българското кисело мляко“. Така професионалната му биография далеч не се ограничава само до телевизионната журналистика, а включва и сериозен принос към документалното кино.
Особено впечатляваща част от наследството му са над 150 документални филма. В тях Смилевски се обръща към теми, свързани с произхода на древните българи, делото на светите братя Кирил и Методий, българските църкви и манастири, исторически открития и малко познати факти от миналото. Работил е и по продукции, посветени на пророчицата Ванга, както и по поредица за съвременни български художници. Това разнообразие показва колко широк е бил професионалният му интерес и колко различни страни на българската история и култура е успял да съхрани чрез камерата.
Работата на оператор често остава незабелязана от широката публика, но именно тя определя начина, по който една история достига до зрителя. При Румен Смилевски зад кадъра стоят десетилетия опит, внимание към детайла и способност чрез образа да се предаде атмосфера, която думите невинаги могат да опишат. Затова новината за смъртта му е тежка не само за неговите близки и колеги, но и за цялата телевизионна и документална общност, в която той е оставил значима следа.
В продължение на 40 години Смилевски става свидетел и участник в огромна промяна – от телевизията на аналоговата епоха до съвременните дигитални технологии. През цялото това време остава свързан с БНТ и с професията, която превръща в свое призвание. Много от кадрите, заснети от него през годините, продължават да бъдат част от архивната памет на националната телевизия и съхраняват личности, събития и места, които вече принадлежат на историята.
Поклонението пред Румен Смилевски ще се състои на 14 октомври от 11 часа на Централните софийски гробища. След него остават десетки години работа, стотици часове заснет материал и повече от 150 документални филма. За зрителите името му може би невинаги е било на преден план, но професионалният му почерк е присъствал на екрана в продължение на поколения. С неговата смърт БНТ губи човек, който е помогнал да бъде запазена значима част от визуалната памет на България.
