Имотният пазар в България показва рязка промяна през третото тримесечие на 2026 г. След години на силен интерес, растящи цени и активни покупки броят на вписаните сделки се свива до най-ниското си ниво поне от 2005 г. насам, откогато Агенцията по вписванията публикува сравними данни. Между юли и септември в страната са регистрирани общо 45 312 сделки с имоти. За първи път от 2010 г. броят им през третото тримесечие пада под границата от 50 000. Данните показват, че забавянето вече не засяга само отделни градове, а обхваща почти цялата страна.
Още по-впечатляващо е, че само шест от общо 113 населени места, включени в статистиката, отбелязват годишен ръст на сделките. Сред тях са Благоевград и Гоце Делчев, където увеличението е съответно около 19,8% и 11,2%. В останалата част от страната картината е предимно отрицателна. София все още остава един от най-активните пазари с 7282 вписани сделки, но и там спадът достига 21,2% спрямо същия период година по-рано. В Бургаска област понижението е по-умерено – около 14,3%, но активността се връща към нивата от 2023 г.
Особено силно охлаждане се наблюдава в Пловдив и Варна. В Пловдивска област сделките намаляват с 23,9% до 3356, което е най-слабото трето тримесечие от 2013 г. насам. Във Варненска област спадът достига 26,3%, а броят на сделките пада под 3000 за първи път за този период от 2015 г. Подобна тенденция има и в Стара Загора, където са отчетени едва 880 сделки – намаление с 27,7%. В Русенска област броят им също се свива и достига най-ниското ниво за третото тримесечие поне от началото на наличната статистика.
Значителни понижения има и в курортните райони, които през последните години привличаха силен интерес както от български, така и от чуждестранни купувачи. В района на Несебър, където се вписват и сделките в Слънчев бряг, спадът достига 37%. В Балчик намалението е близо 29%, в Каварна – над 24%, а в Царево – около 25%. Подобна картина се наблюдава и в планинските курорти. В Разлог, към чиято служба се отнасят и сделките в Банско, спадът е над 30%, а в Смолян – също около 30%. В Чепеларе свиването достига близо 40%.
Една от причините сравнението да изглежда толкова драматично е изключително активното трето тримесечие на 2025 г. Тогава положителните оценки за готовността на България за присъединяване към еврозоната стимулираха част от хората да насочат свободните си средства към недвижими имоти. През 2026 г. обаче тенденцията се обръща и спадове са отчетени още през първите две тримесечия. В София например понижението постепенно се ускорява – от 12,3% през първото тримесечие до 16,9% през второто и над 20% през третото. Така данните вече показват по-продължително охлаждане, а не само краткотрайно месечно колебание.
Забавянето се вижда и при ипотечните вписвания. Сред шестте големи области единствено Русе отчита ръст на броя на вписаните ипотеки спрямо година по-рано. Във Варна спадът е 9,7%, в София – 7,6%, а на национално ниво намалението е около 0,7%. Това не означава непременно, че цените ще последват веднага броя на сделките, но показва, че купувачите действат значително по-предпазливо. Предстои да се види дали активността ще се възстанови през последните месеци на годината или 2026 г. ще остане като годината, в която имотният пазар в България най-сетне натисна сериозно спирачките.
