Музикалният свят загуби една от най-разпознаваемите фигури на руския шансон. На 95-годишна възраст в Ню Йорк е починал Михаил Гулко – изпълнителят, чийто характерен плътен глас превърна песни като „Поручик Голицин“, „Господа офицери“, „Колима“, „Белая берёза“ и „Окурочек“ в любими произведения за няколко поколения слушатели. Новината за кончината му беше съобщена от „Радио Шансон“. Причината за смъртта му не е обявена.
Гулко си отива само няколко седмици след своя 95-и рожден ден. Роден е на 23 юли 1931 г. в Харков, а житейският му път далеч не започва като история на бъдеща музикална звезда. Завършва политехническо образование и дълги години работи като минен инженер. Музиката обаче неизменно присъства в живота му. Докато е на Камчатка, той ръководи музикален ансамбъл и продължава да развива подготовката си, завършвайки диригентско-хорово отделение.
Големият обрат настъпва през 1980 г., когато Михаил Гулко емигрира в Съединените щати и се установява в Ню Йорк. Именно там започва нов етап от професионалния му живот. През 1981 г. излиза албумът „Синьото небе на Русия“, в който присъстват песни, превърнали се по-късно в неизменна част от репертоара му. Записите му достигат и до слушателите в СССР, където се разпространяват и чрез неофициални копия.
Особено място в кариерата му заема „Поручик Голицин“. Изпълнението на Гулко се превръща в едно от най-разпознаваемите в жанра и остава трайно свързано с името му. През 1984 г. следва сборникът „Изгорели мостове“, включващ и „Господа офицери“, а година по-късно певецът издава албум с песни от военните години. В следващите десетилетия дискографията му продължава да расте, а творчеството му достига до публика далеч извън пределите на бившия СССР.
Около Гулко през годините се появяват и множество легенди. Заради част от репертоара му, включващ песни, свързвани със затворническата култура, се разпространяват слухове, че самият изпълнител има криминално минало. Той публично отхвърля тези твърдения. В същото време действително изнася множество безплатни концерти в затвори и колонии и говори с особено уважение за публиката там.
След началото на 90-те години Гулко отново започва редовно да концертира в Русия, макар основният му дом да остава в Съединените щати. Признанието към творчеството му също не закъснява – през 2002 г. получава диплом „Академик на шансона“, а през 2007 г. е сред отличените с наградата „Шансон на годината“. Колегата му Михаил Шуфутински потвърди смъртта му и подчерта колко силна остава връзката на певеца с руската култура въпреки десетилетията живот в Америка.
С кончината на Михаил Гулко приключва една дълга епоха в историята на руския емигрантски шансон. Той оставя след себе си десетки записи и песни, които продължават да се слушат десетилетия след създаването им. За многобройните му почитатели „Поручик Голицин“ и „Господа офицери“ вече ще звучат и като спомен за един глас, който трудно може да бъде объркан с друг.
