Светът на киното продължава да скърби за българо-френската актриса Наталия Дончева, която почина на 1 август 2026 г. на 56-годишна възраст. След новината за загубата ѝ близки, приятели и колеги споделиха думи в нейна памет, но едно от най-емоционалните послания дойде от доведения ѝ син – известния френски филмов продуцент Юго Селиняк. В публикацията си той разкри колко специално място е заемала Дончева в семейството и колко много е означавала за него през годините.
Юго признава, че никога не е възприемал Наталия просто като „мащеха“. Когато двамата се запознават, той вече не е малко дете, а с течение на времето отношенията им се превръщат в нещо много по-дълбоко от формалната семейна връзка. Именно затова думите му след смъртта ѝ звучат толкова силно. Той я описва като изключително красив човек не само външно, но преди всичко заради характера, отношението към близките и начина, по който е успяла да държи семейството сплотено.
Особено място в посланието му заема връзката на Наталия Дончева с неговия баща – режисьора Арно Селиняк. Двамата споделят живота си приблизително 25 години. Според Юго през това време актрисата не просто е била партньор до баща му, а човекът, който го е подкрепял, насърчавал и обичал независимо от трудностите. Той ѝ благодари и за отношението към цялото семейство – за грижата към близките му и за това, че е приемала неговите деца като свои. За продуцента именно Наталия е била човекът, около когото останалите са успявали да останат свързани.
В сбогуването си Юго Селиняк разкрива и още една болезнена подробност – Дончева е водила продължила около десет години битка със заболяване. Семейството не е съобщило публично конкретната диагноза. След толкова продължително изпитание доведеният ѝ син намира утеха в мисълта, че тя най-накрая може да намери покой. В същото време той обещава да направи всичко възможно да запази семейната близост, за която Наталия се е борила през годините.
Наталия Дончева е родена през 1969 г. в София и е дъщеря на актьора Пламен Дончев. Още като млада заминава за Франция, където продължава актьорското си образование и постепенно изгражда успешна кариера. Българската публика я познава, но значителна част от професионалния ѝ път преминава във Франция. През годините тя участва в десетки телевизионни и кино продукции, както и в множество театрални постановки. Сред популярните заглавия в биографията ѝ са „Док Мартин“, „Жозефин, ангел пазител“, „Жюли Леско“ и „Мадмоазел дьо Жонкиер“.
След кончината ѝ много представители на френското кино също изразиха съболезнования и споделиха спомени за нея. Но зад успешната актриса остава и друга история – тази за жената, която в продължение на десетилетия е била важна част от едно семейство. Именно това прави посланието на Юго Селиняк толкова въздействащо. То не е просто сбогуване с известна актриса, а благодарност към човек, който е оставил след себе си много повече от роли на сцената и екрана – връзки, спомени и обич, които близките ѝ обещават да пазят.
