Българо-френската актриса Наталия Дончева е починала на 1 август на 56-годишна възраст. Тъжната новина беше потвърдена от нейния агент Лоран Саври, който я определи като изключително талантлива, чувствителна и елегантна актриса, спечелила уважението на режисьори, колеги и снимачни екипи. Официалната причина за смъртта ѝ не беше обявена, но от думите на нейни близки стана ясно, че тя дълго време се е борила със сериозно заболяване.
Наталия Дончева е родена през 1969 година в София и израства в семейство, тясно свързано с изкуството. Баща ѝ е известният български актьор Пламен Дончев, а майка ѝ е французойката Режин Виолет Маргьорит. Още като съвсем млада Наталия избира актьорската професия и учи във ВИТИЗ, днешната НАТФИЗ. Преди да напусне България, тя се появява в родни продукции като „Време за път“ и „Адио, Рио“, с които прави първите си уверени стъпки пред камерата.
На 19-годишна възраст Дончева се премества в Париж. Там продължава обучението си в консерватория и постепенно успява да се наложи в една изключително конкурентна среда. Вместо да остане затворена в роли, свързани единствено с българския ѝ произход, тя изгражда разнообразна кариера в киното, телевизията и театъра. В професионалния ѝ път се събират повече от 50 филмови и телевизионни продукции и около 20 театрални постановки.
Френската публика я познава от редица популярни сериали, сред които „Жули Леско“, „Жозефин, ангел пазител“, „Нестор Бурма“ и „Док Мартен“. Именно участието ѝ в „Док Мартен“, където си партнира с Тиери Лермит, я превръща в разпознаваемо лице за милиони зрители. Сред по-късните ѝ телевизионни изяви са роли в „Кървавите реки“, „Малките убийства на Агата Кристи“, „Изчезналите от Шварцвалд“ и други успешни френски продукции.
Дончева оставя следа и на големия екран. Тя участва във филмите „Мадмоазел дьо Жонкьер“ на Еманюел Муре, „Явлението“ на Ксавие Жаноли и канадската драма „Сашинка“. Театърът също остава важна част от живота ѝ. През 2016 година тя се превъплъщава в американската писателка Дороти Паркър, а през 2019 година излиза на сцената заедно с Даниел Отьой в постановката по Молиеровия „Мнимият болен“.
Въпреки че животът и семейството ѝ са във Франция, Наталия Дончева никога не прекъсва връзката си с България. През 2010 година тя се завръща в родината за главната роля във филма „Стъклената река“ на режисьора Станимир Трифонов. Тази поява напомня на българската публика, че зад успешната френска кариера стои артист, чиито първи мечти и спомени са свързани със София.
След смъртта ѝ социалните мрежи се изпълниха с послания от близки и колеги. Особено емоционални бяха думите на доведения ѝ син, филмовия продуцент Юго Селиняк. Той благодари на Наталия за грижите, подкрепата и любовта, които е давала на семейството им през последните 25 години. Актрисата си отиде твърде рано, но остави след себе си десетки роли, уважението на френската артистична общност и спомена за една българка, която успя да превърне таланта си в истински международен успех.
