Д-р Цветеслава Гълъбова коментира едни от най-тежките криминални случаи, които разтърсиха страната през последните месеци – шестте смъртни случая, свързвани с районите на Петрохан и Околчица, както и разследването за убийството на бизнесмена Владимир Янков, известен като Загатото. Според психиатъра подобни трагедии не бива да се разглеждат единствено като отделни криминални хроники. Те поставят болезнени въпроси за състоянието на обществото, отслабването на ценностите и нарастващата неспособност да разпознаваме опасното поведение навреме.
Около случая „Петрохан–Околчица“ все още има много неясноти, различни версии и очакване разследващите да подредят цялата картина. Д-р Гълъбова насочва вниманието не толкова към сензационните предположения, колкото към психологическите механизми, които могат да стоят зад затворени групи, силна зависимост от авторитет и постепенно откъсване от реалността. Когато хората престанат да допускат външна гледна точка и приемат един човек или една идея за безусловна истина, рискът от разрушителни решения се увеличава.
Убийството на Владимир Янков в Банкя отново извади на преден план усещането за несигурност. По случая се води разследване за предумишлено престъпление, а пожарът в дома му е сред обстоятелствата, които органите проверяват. За психиатъра особено тревожно е, когато насилието изглежда предварително обмислено и извършено без видима емпатия. Това не означава, че всеки извършител има психично заболяване – уточнение, което е важно, защото престъпното поведение и психиатричната диагноза не са едно и също.
Разговорът стига и до по-широкия проблем с агресията, зависимостите и рисковото поведение сред младите. Д-р Гълъбова предупреждава, че употребата на алкохол, наркотици, вейпове и райски газ може да има тежки и продължителни последици върху психиката. В болницата в Курило се лекуват млади пациенти, при които разстройствата невинаги изчезват автоматично след прекратяване на употребата. Затова според специалиста превенцията трябва да започва много по-рано – в семейството, училището и чрез реално достъпна психологическа помощ.
Трагичните случаи показват и още един проблем – обществото често реагира едва когато вече има жертви. Преди това тревожните сигнали се подценяват, странното поведение се приема за личен избор, а близките понякога се страхуват да потърсят помощ. Д-р Гълъбова настоява, че разговорът за психичното здраве не трябва да се води само след тежко престъпление. Необходими са повече специалисти, работещи институции и ясни механизми за намеса при реален риск.
Посланието ѝ е, че нито една трагедия не възниква във вакуум. Зад нея обикновено има натрупани конфликти, зависимости, контрол, страх или дълго пренебрегвани предупредителни знаци. Докато разследващите търсят конкретните отговори за „Петрохан–Околчица“ и смъртта на Загатото, обществото трябва да си зададе друг въпрос: какво можем да променим, за да не разбираме за опасността едва след като е станало необратимото?
