Една година след загубата на Тодор Славков дъщеря му Катерина за първи път говори открито за тежките месеци, през които е преминала. 20-годишната студентка, която продължава образованието си в Нидерландия, признава, че дълго време е носила в себе си гняв, болка и множество въпроси без отговор. Едва след продължителна вътрешна борба тя успяла да намери сили да прости на баща си и да запази най-светлите спомени от връзката им.
Зад публичния образ на Тодор Славков се криела сложна семейна история, за която Катерина дълго предпочитала да мълчи. Според разказа ѝ в последните месеци преди трагедията отношенията между двамата били обтегнати. Те не общували от април, а баща ѝ не присъствал на нейния абитуриентски бал – един от най-важните дни в живота на младото момиче. Причината за дистанцията помежду им била сериозна семейна разправия, която оставила трайна следа в отношенията им.
Именно тази раздяла превърнала спомените за последния им разговор в още по-болезнени. Катерина разказва, че тогава нищо в поведението на баща ѝ не подсказвало колко тежък период преживява. Той бил такъв, какъвто близките му го познавали – шегувал се и се опитвал да запази обичайното си настроение. Днес младата жена се връща многократно към този момент, търсейки знак или дума, които може би е пропуснала.
След загубата първата ѝ реакция не била примирение, а силен гняв. Към болката от смъртта се прибавяло и съжалението, че отношенията им останали недоизяснени. Катерина трябвало да приеме, че няма да получи възможност за още един разговор, в който двамата да оставят разногласията зад себе си. С времето обаче тя разбрала, че гневът не може да промени миналото и само прави тежестта на спомените по-голяма.
Причините за трагичния край на Тодор Славков продължават да бъдат загадка за най-близките му. Дъщеря му допуска, че зад познатото чувство за хумор той е криел лични страхове и дълбока болка. Особено място в живота му заемал споменът за неговата майка Людмила Живкова, чиято ранна загуба преживял още като дете. Катерина постепенно започнала да гледа на баща си не само като на родител, допуснал грешки, но и като на човек със собствени неизлекувани рани.
Връщането ѝ в България било свързано както със семейната памет, така и с желанието да почете хората, които са оформили историята на рода ѝ. Заедно с леля си Евгения Живкова тя участвала в откриването на асамблеята „Знаме на мира“. Катерина присъствала и на възпоменанието за баща си и за баба си Людмила Живкова. Макар никога да не е познавала лично своята знаменита баба, тя научава за живота и идеите ѝ от семейните разкази и историческите хроники.
Днес младата жена избира да продължи напред далеч от постоянния обществен интерес към фамилията. Тя не крие, че загубата е променила начина, по който гледа на семейството, времето и неизречените думи. Прошката не заличава случилото се, но ѝ помага да запази връзката с баща си чрез моментите, в които той е бил просто нейният татко – човекът, който умеел да я разсмива и чието отсъствие ще усеща винаги.
