Случаят „Петрохан“, който от месеци не спира да предизвиква въпроси и съмнения, отново се оказа в центъра на вниманието. Нова версия, разказана от журналиста и собственик на „Бул Нюз“ Даниел Бузов, поставя още по-драматичен акцент върху трагедията с групата на Ивайло Калушев. Според неговите твърдения случилото се не е било самоубийство, нито странен ритуал или история, свързана със секта, а добре организирана атака, зад която може да стоят няколко души.
По думите на Бузов в нападението са участвали четирима души, които според неговата версия са влезли в страната през различни гранични пунктове малко преди трагедията. Той твърди, че действията им са били предварително планирани, а групата около Калушев е получила предупреждение, че някой се приближава към района на хижата. Именно около този момент според него се е стигнало до напрежение и сблъсък, след който един от нападателите е бил тежко ранен.
Най-смущаващата част от разказа е твърдението, че единият от предполагаемите извършители вече не е жив. Според източници, на които Бузов се позовава, раненият мъж е напуснал страната в посока Сърбия заедно с друг човек от групата. Версията гласи, че състоянието му се е влошило тежко след инцидента и това е променило първоначалните планове на нападателите. Останалите, според тази хипотеза, са напуснали България по друг маршрут.
Случаят обаче става още по-заплетен заради връзката с откритите по-късно тела в района на Околчица. Бузов предполага, че двете трагедии може да са дело на едни и същи хора, но подчертава, че не всички детайли са ясни. Той поставя въпроси около движението на групата, около това къде са се намирали част от мъжете преди да бъдат открити, както и дали разследващите са документирали всички следи в района на хижата.
Според версията, която журналистът развива, Ивайло Калушев и хората около него не са изглеждали като хора, които се крият или планират да сложат край на живота си. Твърди се, че те са се движили спокойно, били са засечени от камери и не са показвали признаци на паника. Именно това, според Бузов, прави официалните обяснения и част от публично разпространяваните версии недостатъчни за близките на жертвите.
В разказа се появяват и твърдения за изчезнали вещи и техника, които според Бузов могат да имат значение за разследването. Той споменава липсващи устройства и оборудване, които биха могли да съдържат данни за местоположения, маршрути и дейности на групата. Според него именно подобни следи могат да се окажат ключови, ако бъдат намерени и анализирани правилно.
Журналистът поставя и по-широк въпрос — кой би имал интерес от подобно престъпление и защо някой би рискувал толкова много. На този етап той не дава категоричен отговор, но настоява, че истината не може да остане скрита завинаги. Според него разследването трябва да отговори не само кой е извършил престъплението, но и кой е имал мотив да го организира.
Историята около „Петрохан“ остава една от най-обсъжданите криминални мистерии у нас. Новите твърдения не слагат край на въпросите, а напротив — отварят още повече теми за проверка. Докато няма официално потвърждение на всички тези версии, те трябва да се разглеждат внимателно. Но едно е ясно: обществото очаква отговори, а близките на загиналите — истина, която да не бъде загубена сред слухове, страх и мълчание.
