Новината за кончината на големия български актьор и режисьор Йосиф Сърчаджиев потопи културните среди в скръб. Опелото му е било проведено в тесен семеен кръг, далеч от камерите, публичните церемонии и големите прощални слова. Според близките му той е желаел хората да го запомнят не с последните мигове от живота му, а с огромното присъствие, което остави в българския театър и кино.
Малко след тъжната вест обаче се появи твърдение, което отново насочи вниманието към най-болезнената тема в личния живот на актьора – сложните му отношения с неговата дъщеря Александра Сърчаджиева. Според публикации, позоваващи се на хора от артистичните среди, Сърчаджиев не е искал Александра да присъства на опелото му. Тази информация не е официално потвърдена от семейството, но предизвика силни реакции заради дългогодишното отчуждение между баща и дъщеря.
Съобщава се, че близките са обявили смъртта на актьора едва след приключването на церемонията. По това време Александра Сърчаджиева е била на турне и според публикацията е научила тъжната новина от медиите. Така една семейна история, белязана от мълчание, дистанция и неизказана болка, е получила още един драматичен обрат.
Александра е дъщеря на Йосиф Сърчаджиев и обичаната актриса Пепа Николова. Тя израства основно под грижите на майка си, докато отношенията с баща ѝ остават почти несъществуващи. Когато Александра е едва на 22 години, Пепа Николова умира. Това е един от най-тежките периоди в живота на младата актриса, която остава без човека, бил нейна най-голяма опора.
Въпреки преживяното Александра рядко е говорила агресивно за своя баща. В публичните си изяви тя обикновено е била сдържана, избягвайки обвиненията и скандалния тон. Болката от липсата на бащина близост обаче неведнъж е прозирала в думите ѝ. С течение на времето тя изгражда собствен успешен път като актриса и телевизионна водеща, без да превръща семейната драма в средство за публичност.
Съвсем различна е била позицията на Пепа Николова. Приживе тя открито критикувала Сърчаджиев, обвинявайки го, че не полага достатъчно грижи за Александра. В края на 90-те години, когато актьорът е силно ангажиран с обществения и политическия живот, Николова неведнъж изразявала възмущението си, че той отделя много повече енергия за публичните си каузи, отколкото за собственото си дете.
Тези остри думи очевидно оставят дълбока следа в отношенията между тях. Според публикацията Йосиф Сърчаджиев така и не успява да прости публичните обвинения. Годините минават, но помирението, на което мнозина се надяват, не се случва. Двамата с Александра продължават живота си поотделно, а дистанцията между тях постепенно се превръща в една от най-коментираните семейни истории в българския артистичен свят.
Зад драмата обаче остава и огромното творческо наследство на Йосиф Сърчаджиев. Той ще бъде запомнен с десетки роли в киното и театъра, с неповторимото си присъствие и с приноса си към българската култура. След тежкия инсулт през 2004 година актьорът преминава през продължително възстановяване, но не губи връзката си с изкуството.
Дали твърдението за последната му воля отговаря напълно на истината, вероятно могат да кажат единствено най-близките му хора. Безспорно е обаче, че отношенията му с Александра остават незараснала рана до самия край – тъжна история за пропуснатото време, неизречените думи и помирението, което така и не идва.
