Светлана Василева направи едно от най-личните си признания и разказа за необичайна находка, на която попаднала в дома на Християн Гущеров. Историята е останала дълбоко в съзнанието ѝ и според собствените ѝ думи е сред причините и до днес да изпитва силен страх от магии, странни ритуали и необясними енергийни въздействия.
Оказва се, че притесненията ѝ не започват от отношенията с Гущеров, а още от детските години. Светлана си спомня за внезапната смърт на своя кръстник, когото описва като напълно здрав човек. След загубата съпругата му открила зад врата бележка с необичайно съдържание. Макар тогава Василева да била малка, случилото се оставило траен отпечатък в съзнанието ѝ.
Години по-късно тя отново се изправила пред подобна загадка, но този път в къщата на Християн Гущеров. След като се нанесла в дома му, Светлана попаднала на предмети, които не можела да си обясни. Зад една от картините открила кичур коса, увит внимателно в бяла хартия. До него имало и текст, написан на език, който ѝ се сторил напълно непознат и странен.
Гледката силно я разтърсила. Василева не твърди, че знае със сигурност кой е оставил находката, кога се е появила или каква е била целта ѝ. Липсата на отговори обаче направила преживяването още по-плашещо. За нея предметът веднага се свързал със спомена от детството и с бележката, намерена след смъртта на кръстника ѝ.
„Това никога няма да го забравя“, признава Светлана, когато се връща към случката. Най-силно я тревожи не само външният вид на намереното, а неизвестността около неговия произход. Тя не знаела дали става дума за нечия лична вещ, странен ритуал или предмет, забравен от човек, живял по-рано в къщата.
Признанието идва в момент, когато личният живот на Василева отново е обект на сериозен обществен интерес. Тя и Християн Гущеров са разделени от повече от година, но по думите ѝ все още не са официално разведени. Въпреки трудните отношения и многобройните публични коментари около раздялата им, Светлана рядко е разказвала толкова подробно за страховете, свързани с времето, прекарано в семейния дом.
През годините Василева неведнъж е проявявала интерес към астрологията, духовните практики и темата за енергийните влияния. Именно затова разказът ѝ предизвика множество реакции. Едни приемат случилото се като нещо обезпокоително, докато други смятат, че зад находката може да има напълно обикновено обяснение.
Самата Светлана обаче не крие, че подобни предмети са сред нещата, които най-силно я плашат. Двете преживявания — бележката от детството и откритият зад картината кичур коса — са се преплели в съзнанието ѝ и са изградили страх, който времето не е успяло да заличи.
Историята оставя повече въпроси, отколкото отговори. Кой е поставил предмета зад картината, какво е пишело на белия лист и защо всичко е било скрито толкова внимателно, Светлана така и не разкрива. Едно обаче е сигурно — споменът за тази находка продължава да я преследва и днес.
