Марта Вачкова посрещна своя 66-и рожден ден с усмивка, близки приятели и равносметка за изминалия път. Актрисата, която от десетилетия е сред най-разпознаваемите и обичани лица на българската сцена и телевизия, предпочита шумните официални събития да отстъпват място на истинските разговори и компанията на хората, които обича. Очакванията били празникът отново да я отведе край морето, където тя се чувства спокойна и свободна.
Още от детските си години Марта била известна като душата на компанията. Обичала да разказва забавни истории и умеела да превръща дори най-обикновения момент в малък спектакъл. Тази способност не останала просто детско увлечение, а постепенно я насочила към актьорската професия. През 1982 година тя завършва театралната академия в класа на проф. Николай Люцканов и Маргарита Младенова, след което започва пътя си по професионалните сцени.
Кариерата ѝ преминава през театъра в Пазарджик, Сатиричния театър и Народния театър. Всяка роля ѝ носи нов опит, но и възможност да докаже, че не е просто дъщерята на великия Григор Вачков. През 90-те години Марта се превръща и в телевизионен любимец с участията си в „Ку-Ку“ и „Каналето“. Нейното чувство за хумор е ярко и непосредствено, но тя винаги е поставяла ясна граница между интелигентната комедия и евтината провокация.
Според Вачкова истинският смях трябва да събужда мисъл, а не просто да разчита на грубост и пошлост. Точно този принцип определя и отношението ѝ към ролите. Тя не желае да играе персонажи, зад които не стои човешка истина, и никога не е била готова да приеме всичко на всяка цена. Марта не преследва роли настойчиво, но сякаш най-подходящите сами я намират — понякога комични, друг път драматични, но винаги близки до нейната чувствителност.
Най-емоционалното признание на актрисата обаче е свързано с нейния баща. Легендарният Григор Вачков остава част от всекидневието ѝ дълго след смъртта си. Марта признава, че продължава мислено да разговаря с него и усеща, че връзката помежду им никога няма да изчезне. Тя не крие и едно свое дълбоко желание — да бъде обичана от хората така искрено, както е бил обичан баща ѝ.
Да носиш фамилията на толкова голям артист може да бъде едновременно привилегия и огромна отговорност. Марта обаче не се опитва да копира Григор Вачков. Вместо това тя изгражда собствен път, собствен стил и присъствие, като запазва от него най-важното — уважението към публиката и способността да открива човешкото дори в най-смешните образи.
Особено място в живота ѝ заема и дъщеря ѝ Рада Миладинова. Марта говори за нея не само като за свое дете, а като за близък приятел и спътник. Рада също е творческа натура, но предпочита да стои далеч от светлината на прожекторите. Според актрисата дъщеря ѝ е по-разумна, стабилна и спокойна от самата нея — качества, с които една майка не може да не се гордее.
Марта Вачкова продължава да търси различни форми на изкуството. В началото на годината тя се изяви и като куратор на изложба, макар скромно да определи себе си по-скоро като „откривател“. За нея изкуството не е титла или амбиция, а усещане, любопитство и способност да разпознаеш нещо истинско.
На 66 години Марта не изглежда обсебена от равносметки или пропуснати възможности. Тя продължава да се радва на приятелите, семейството, морето и ролите, които я вълнуват. А зад неизменната ѝ усмивка остава една особено силна връзка — разговорът с бащата, който продължава да живее в сърцето ѝ.
