Костя винаги бил тихо, възпитано и малко срамежливо момче. Родителите му вярвали, че след училище ще продължи образованието си, ще намери добра работа и един ден ще създаде семейство с момиче на неговата възраст. Всички техни представи обаче се разпаднали малко след осемнадесетия му рожден ден, когато синът им се прибрал у дома и обявил, че е срещнал жената на живота си.
До него стояла Жана – уверена и елегантна 43-годишна жена, която била с цели 25 години по-възрастна от него. Майката на Костя едва скрила шока си, защото непознатата била приблизително на нейната възраст. Още по-голямата изненада дошла секунди по-късно, когато младежът заявил, че двамата са влюбени и вече са решили да се оженят.
Родителите опитали всичко – говорили спокойно с него, предупреждавали го и дори го молили да не взема толкова прибързано решение. Костя обаче приемал всяко тяхно възражение като опит да бъде разрушено щастието му. Само два месеца по-късно той и Жана сключили брак без присъствието на семейството му. Скоро след това младежът напуснал университета и започнал работа като куриер, а почти всичките му доходи отивали в общия бюджет, управляван от съпругата му.
Истинският конфликт избухнал, когато младоженците поискали собствено жилище. Костя имал дял в тристайния апартамент на родителите си и Жана настояла имотът да бъде продаден. Планът бил родителите му да се преместят в по-малко жилище, а той да получи парите, които му се полагали. Майка му отказала доброволно да се раздели с дома, в който семейството било живяло години наред, и казала, че синът ѝ ще трябва сам да поеме отговорност за решението си.
Стигнало се до съдебна процедура и апартаментът бил продаден. Родителите се преместили в по-малко жилище в покрайнините, а Костя получил своя дял. Парите били внесени в сметка, до която Жана също имала достъп. След това контактът между младия мъж и семейството му почти прекъснал. Той се обаждал рядко, а от снимките му личало, че става все по-уморен. Работел на две места, за да поддържа начина на живот, който съпругата му очаквала.
Изминали пет години. Една вечер някой позвънил на вратата на родителите му. Когато майката отворила, пред нея стоял Костя – отслабнал, изтощен и със същата раница, с която някога напуснал дома си. Той признал, че Жана го е изгонила, защото вече имала друг мъж. Тогава родителите му задали въпроса, от чийто отговор се страхували най-много: какво се е случило с парите от семейния апартамент?
Оказало се, че от тях не е останало нищо. По думите на Костя сумата била използвана за първоначална вноска за жилище на дъщерята на Жана от предишния ѝ брак. Младият мъж останал без спестявания, без собствен дом и без жената, заради която се бил отказал от семейството и образованието си. Със сълзи в очите той попитал майка си защо не го е спряла, след като е разбирала какво ще се случи.
Тя му напомнила, че го е предупредила, но изборът е бил негов. В този момент обаче нямало победител. Майката не изпитала удовлетворение, че прогнозата ѝ се е сбъднала. Пред нея стоял единственият ѝ син, който плачел като дете и трябвало да започне живота си отначало. Тя го прегърнала, защото понякога най-тежкият урок за един родител е да позволи на порасналото си дете да направи собствената си грешка – а след това да му помогне отново да се изправи.
