Един от най-разпознаваемите прякори от първите години на българския попфолк се превърна в повод за забавен, но и неизбежен семеен разговор. Пепа Петрова, която публиката познава като Пепа Секса, разказа как собствената ѝ дъщеря един ден я изненадала с въпроса, който вероятно отдавна е очаквала да чуе: „Мамо, защо ти казват Пепа Секса?“. Момичето вече било достатъчно голямо, за да потърси името на майка си в интернет и да открие славното ѝ музикално минало.
Вместо да се смути или да се опита да избяга от темата, певицата приела ситуацията с характерното си чувство за хумор. Отговорът ѝ обаче разкрива и нещо много по-сериозно зад провокативния сценичен образ. Пепа обяснила, че популярността, дошла с култовата песен „Синя прашка“, не е била просто забавна част от кариерата ѝ. Именно музиката и успехът на това парче ѝ помогнали да издържа семейството си и да изгради живота, който по-късно осигурила на своето дете.
По думите на изпълнителката дъщеря ѝ днес вече се гордее с миналото на своята майка. Това признание е особено важно за Пепа, защото зад ярките костюми, смелите песни и сценичния прякор стои историята на жена, която е работила, за да се справи сама. За публиката образът ѝ може да е свързан с носталгия и усмивки, но за самата нея той е символ на труд, независимост и години, в които музиката е била основният ѝ начин за препитание.
Любопитното е, че наследничката на певицата изобщо не слуша попфолк. Затова и Пепа с усмивка признава, че не може да разчита на нея за съвет каква нова песен би впечатлила младата публика в България. Въпреки различните им музикални вкусове между двете очевидно съществува близка връзка, изградена не само върху отношенията между майка и дъщеря, но и върху дългия път, който са извървели заедно далеч от родината.
Пепа Петрова прекара близо 11 години в Швейцария, където започнала почти отначало. Там дъщеря ѝ получила образование, изградила собствен професионален път и станала швейцарски гражданин. Младата жена вече работи в банковата сфера и едновременно с това продължава висшето си образование. За певицата това е най-голямото доказателство, че трудните решения и годините, прекарани далеч от България, са имали смисъл.
След като дъщеря ѝ започнала самостоятелен живот със своя приятел, Пепа усетила, че нейният личен етап в Швейцария е приключил. С присъщата си самоирония тя разказва, че вече се почувствала „излишна“, затова взела кучето си и се прибрала в България. Завръщането ѝ се случва след години, в които тя постепенно се отдалечи от родната сцена, но публиката така и не забрави името, песните и неподражаемия ѝ образ.
Днес Пепа гледа към миналото без неудобство и без желание да се отказва от него. Прякорът, който някога е бил част от провокативна музикална епоха, вече носи съвсем различно значение — той напомня за времето, когато една песен променя живота ѝ и ѝ дава възможност да отгледа своето семейство. А въпросът на дъщеря ѝ се превръща не в неловък момент, а в повод майката да разкаже най-важната част от собствената си история.
