Историята за гигантския сом, изваден от водите на Дунав край силистренското село Попина, за броени часове се превърна в една от най-коментираните теми сред рибарите у нас. Причината е повече от впечатляваща — рибата е с дължина 2,80 метра, размер, който дори опитни любители на риболова не виждат често през живота си. Подобен улов не просто буди възхищение, а веднага отваря и големия въпрос: дали това не е най-големият сом, улавян някога в България?
Според разказите, огромната риба е била извадена от Дунав, но около самия улов все още няма много подробности. Рибарите, които се похвалили пред рибарската общност, не разказват в детайли как точно е преминала битката с речния гигант — колко време е продължила, с какви такъми е бил хванат и как са успели да го изкарат от водата. Именно тази липса на подробности направи историята още по-любопитна и даде повод за много коментари, спорове и предположения.
Размерът от 2,80 метра е достатъчен, за да постави улова в категорията на истинските трофеи. За сравнение, в медийни публикации като досегашен рекорд се споменава сом от язовир „Дяково“, уловен през 2024 година, който е бил с дължина 2,73 метра и тегло около 120 килограма. Новият дунавски гигант е по-дълъг, но тук идва важната подробност — рибата не е била претеглена официално. Затова и част от рибарите смятат, че колкото и впечатляващ да е случаят, той трудно може да бъде признат като официален рекорд.
В социалните мрежи реакциите бяха напълно различни. Едни поздравиха рибарите за невероятния трофей и определиха улова като мечта за всеки, който някога е хвърлял въдица в Дунав. Други обаче започнаха да спорят дали подобно постижение може да се зачете без протокол, свидетели, точно измерване и теглене. Появиха се и съмнения около снимките, макар проверка чрез специализиран инструмент да е показала много ниска вероятност кадрите да са манипулирани.
Най-обсъжданият момент обаче се оказа не самият размер на сома, а решението на рибарите да го върнат обратно във водата. За едни това е жест на уважение към природата и доказателство, че истинският рибар не мисли само за трофея, а и за живота в реката. За други пък точно това е причината уловът да остане повече легенда, отколкото официално признат рекорд. Ако рибата беше измерена, претеглена и документирана по всички правила, днес вероятно щеше да се говори за нова страница в българския риболов.
Но дори без официален печат, историята вече живее свой собствен живот. Дунав отново напомни, че крие същества, които могат да изненадат дори най-опитните. А сомът край Попина ще остане в разговорите на рибарите като онова „страшилище“, което за кратко излезе от реката, събра погледите на цяла България и после отново потъна в дълбините, оставяйки след себе си въпрос, на който всеки ще отговаря по свой начин — рекорд ли беше това, или просто една невероятна дунавска легенда?
