Понякога най-силните думи около една кончина не идват от официалните изявления, а от личните спомени на хората, които са били най-близо до човека. Именно такъв е случаят с Емил Кошлуков Emil Koshlukov, който се сбогува емоционално с дългогодишния си приятел и съмишленик Любен Дилов.
В свой личен и силно емоционален текст, публикуван след новината за кончината му, Кошлуков не просто отдава почит, а се връща към едно цяло поколение, оформили българската медийна и културна сцена през годините. В думите му личи не само тъга, но и усещане за края на една епоха.
Още в началото той прави ясна уговорка – че говоренето за смъртта на известни личности често се превръща в демонстрация на его, което той категорично отхвърля. Затова се опитва да говори спокойно, без показност и без излишна патетика, запазвайки уважение към паметта на своя приятел.
Кошлуков припомня как още в студентските години, в началото на прехода, той и Любен Дилов са били част от създаването на култовото предаване „Ку-ку“. Макар да са стояли на различни идеологически позиции в онези времена, това не е попречило да изградят приятелство, което продължава десетилетия.
В спомените му Дилов не е просто обществена фигура или сценарист, а човек от най-близкия кръг – партньор в работа, в спорове, в празненства и в лични моменти от живота.
Особено силно впечатление прави частта, в която Кошлуков говори за начина, по който обществото реагира на смъртта на известни личности. Там той цитира и остър пример, който предизвика внимание и реакции.
„Да се перчиш, изправен върху капака на ковчега, е отвратително“, казва той, подчертавайки, че не иска неговите думи да се превръщат в подобна демонстрация. Според него уважението към починалите изисква тишина, мярка и искреност, а не публично самоизтъкване.
В разказа си той се връща към години на съвместна работа, приятелства и общи преживявания, описвайки поколение, което постепенно си отива и оставя след себе си спомени, идеи и история. За него това не е просто лична загуба, а и част от изчезваща памет за времето, в което са се формирали.
„Замина си един от нас“, казва Кошлуков, формулирайки с няколко думи усещането за края на една епоха и за хората, които са я изградили.
Той допълва, че след Любен Дилов остават множество творчески следи – телевизионни проекти, сценарии, книги и обществени идеи, но най-важното е човешката следа – приятелството, подкрепата и общите спомени.
В края на текста си Кошлуков се сбогува без излишен драматизъм, но с ясно чувство на загуба: „Сбогом, няма да те забравим“.
Така думите му се превръщат не само в личен некролог, а в свидетелство за приятелство, време и поколение, което постепенно отстъпва място на нови лица и нови истории.
Поклонението пред Любен Дилов-син ще се състои днес от 15:00 часа в столичния храм „Св. София“, където близки, приятели и почитатели ще имат възможност да се сбогуват с него.
