На 13 май Камен Воденичаров навърши 60 години – възраст, която го кара да се замисля за изминатия път, за успехите, за пропуснатите възможности и за онези мечти, които така и не са се превърнали в реалност. Макар да е сред най-обичаните и разпознаваеми лица в българския телевизионен ефир, самият той признава, че има една липса в живота му, която продължава да го боли и до днес – това, че никога не е станал баща.
Днес Воденичаров изглежда по-активен от всякога. Независимо дали е на телевизионния екран, на сцената или пред микрофона, той продължава да излъчва енергия, чувство за хумор и онази неподправена харизма, която го превърна в любимец на няколко поколения българи. Зад усмивката му обаче стои и равносметка за живота, в която присъства една несбъдната мечта.
Малцина знаят, че фамилията Воденичаров носи история, предавана през поколенията. Родът на баща му произхожда от Ловеч, където дядо му е притежавал воденица. Именно от този занаят идва и фамилното име на семейството. Дядото бил талантлив музикант и свирел на различни духови инструменти, а музиката остава важна част от рода и в следващите поколения.
Бащата на Камен – Борис Воденичаров, е сред знаковите фигури в историята на Българската национална телевизия. Той е композитор и основател на телевизионната редакция „Народно творчество“, като приносът му към развитието на медията остава значим и до днес.
От страна на майка си Камен наследява не по-малко интересна история. Нейният род е от Кюстендил, а баба му и дядо му са сред първите българи, изучавали стоматология в Истанбул. Дядо му е бил и народен представител от групата на Никола Петков, но политическите събития след това променят живота на семейството. Той е изпратен в лагер, а майката и бабата на Камен са изселени от родния си град. Затова още от дете бъдещият шоумен израства със страх не от приказни чудовища, а от самата дума „политика“.
Преди да открие любовта към сцената, малкият Камен мечтаел за съвсем различна професия. Искал да стане шофьор на боклукчийска кола. Едно посещение в кукления театър обаче променя посоката на живота му. Вдъхновен от видяното, започва да организира представления за децата от квартала и да измисля весели сценки.
Първите му истински стъпки към сцената са в Двореца на пионерите, където посещава школата на Николай Априлов. Там талантът му започва да се развива, а по-късно и в 7-а гимназия става част от театрална трупа.
Пътят към НАТФИЗ обаче не е лесен. Първият му опит е неуспешен и той приема провала изключително тежко. Малко след това идва и казармата. Службата му преминава в Русе, в Школата за санитарни инструктори, където преживява една от най-суровите зими в историята.
И до днес си спомня момента, в който Дунав замръзва буквално за една нощ. Гледката и звукът от ледената стихия остават завинаги в съзнанието му. След края на военната служба отново кандидатства в НАТФИЗ и този път е приет в специалността куклено актьорско майсторство.
Именно там съдбата го среща с Тончо Токмакчиев, Васил Василев-Зуека и още редица млади таланти, които по-късно ще променят телевизионния пейзаж в България.
Истинската му популярност идва с легендарното предаване „Ку-Ку“. Заедно със Слави Трифонов, Любен Дилов-син, Петър Курумбашев, Тончо Токмакчиев, Зуека, Август Попов и Влади Въргала те поставят основите на модерната телевизионна сатира у нас.
Първото издание на „Ку-Ку“ се появява малко след падането на Берлинската стена – време на огромни политически и обществени промени. Предаването бързо се превръща в символ на новата епоха и не се страхува да провокира.
Сред най-запомнящите се моменти остава така нареченото атомно „Ку-Ку“, когато е симулирана авария в АЕЦ „Козлодуй“. Намерението е да се покаже неподготвеността на институциите, но ефектът е паника сред хиляди зрители и последвали съдебни проблеми за екипа.
След „Ку-Ку“ идва „Каналето“, а по-късно пътищата на създателите се разделят. Именно това е едно от решенията, за които Камен Воденичаров и до днес съжалява.
Той не крие, че ако можеше да върне времето назад, би направил всичко възможно групата да остане заедно. Въпреки това признава, че именно това разделяне ражда други големи проекти като „Шоуто на Слави“ и телевизия ММ.
През годините Воденичаров се доказва като актьор, режисьор, сценарист, продуцент, певец и водещ. Публиката го помни от предавания като „Сървайвър БГ“, „В неделя с…“ и „Шоуто на Канала“, както и от десетки емблематични телевизионни образи.
От есента на 2024 година той е и водещ на популярната телевизионна игра „Последният печели“ по БНТ, където наследява Орлин Горанов. Самият Камен признава, че връщането в националната телевизия има специално значение за него, защото именно там започва професионалният му път.
През годините името му е свързвано и с красивата моделка Елина Кешишева. Говори се, че е бил силно влюбен в нея и е изминавал стотици километри, за да я види. Самата Кешишева години по-късно разказва за жест, който никога няма да забрави – когато заминаването ѝ за Франция било под въпрос, именно Камен купил самолетния ѝ билет и я насърчил да поеме по новия си път.
Каква точно е била връзката помежду им, знаят само те. Но независимо от всички професионални успехи, приятелства и спомени, Камен Воденичаров признава, че има една мечта, която така и не успява да осъществи.
На прага на своята седма декада той не крие, че най-тежко му тежи липсата на собствено дете. Това е раната, която времето не е успяло да заличи и която остава най-голямото му съжаление сред всички успехи, признания и постижения в живота му.
