След като личната ѝ история бе представена по телевизията, жената, която реши да говори открито за преживяванията си и страданията, не успя да остане безмълвна пред критиките и нападките, които последваха. Тя подчерта, че не е станала известна благодарение на телевизионните предавания, а защото е работила над 20 години, показвайки себе си открито и честно пред хората. Това, което я поставя в публичното пространство, е не личната ѝ популярност, а фактът, че тя се е осмелила да сподели своята болка и пътешествието си, което е вдъхновило и помогнало на хиляди други хора.
В своя публичен отговор тя заявява ясно, че телевизионните предавания не са я „направили“ знаменитост, а са откроили преживяванията на много жени като нея. С професионализма си и смелостта да говори за чувствата и страховете си тя е успяла да докосне сърцата на хиляди семейства. „Имам професия, с която се гордея и която е донесла лично щастие на повече от 10 000 семейства“, подчертава тя, изтъквайки, че не се чувства по-привилегирована от останалите и не е получила специален достъп или привилегии от страна на доктор Стаменов или медицинския център „Надежда“.
Тя разкрива и детайли от своята работа с лекаря, подчертавайки, че никога не е използвала лични контакти, не е имала приоритетно обслужване и не е получавала специални услуги. Това, че докторът я е чул и я е поканил, е било благодарение на смелостта ѝ да се покаже пред цялата страна и да сподели открито своите преживявания и страхове. Много от близките ѝ приятели и клиенти са научили за историята ѝ от телевизионната програма, и някои са признали, че това ги е вдъхновило да преоткрият собствената си съпричастност и внимание към околните.
Жената споделя, че много хора вероятно не получават своето „чудо“, защото се крият и се срамуват да говорят за проблемите си. Тя подчертава, че всеки преживява трудностите по различен начин и че действията на всички участници днес определят бъдещето утре. Но дори и за хора, които са показани в телевизионно предаване, пътят не е по-лесен. Напротив – публичността носи допълнителна отговорност и „любов“ от хората, която трябва да бъде приета и обработена.
В заключение тя заявява, че фактът, че е споделила своята история и е получила помощ, е доказателство, че упоритостта, вярата и готовността да се действа могат да доведат до желаното чудо. Нито доктор Стаменов, нито болница „Надежда“, нито тя самата търсят реклама или популярност. Те се стремят единствено да помогнат на тези, които се нуждаят, а опашките от чакащи и хиляди родени бебета говорят сами за себе си. Историята ѝ е пример за смелост, човечност и готовност да се помогне на другите, независимо от предизвикателствата и общественото внимание.
