Даниел Пеев-Дънди отново е сред най-коментираните участници в „Като две капки вода“, а причината не е само сценичната му енергия. Актьорът, който публиката познава от „Съни бийч“, театралната сцена и редица телевизионни формати, този път говори открито за напрежението, умората, женските образи, личния си живот и странната магия на шоуто, което го поставя всяка седмица в напълно различна роля. В интервю за БЛИЦ той признава, че финалът вече се усеща, а натоварването между репетиции, представления и живи изпълнения никак не е малко.
Дънди споделя, че „Като две капки вода“ му е дало сериозна школовка — не само като артист, но и като човек, който трябва да реагира бързо във всякакви ситуации. Той признава, че понякога умората може да го накара да изглежда по-затворен или прекалено щур, но според него засега балансът е запазен. Именно това прави присъствието му толкова любопитно — той не се опитва да бъде идеален, а показва различни страни от себе си, понякога смешни, понякога уязвими, понякога напълно неочаквани.
Един от най-емоционалните моменти за него е бил образът на Бони Тайлър. Тогава актьорът е бил физически и психически изтощен, защото е имал поредица от театрални ангажименти и не е бил сигурен дали гласът му ще издържи. Въпреки това, с помощта на менторите и с много усилие, той успява да премине през изпълнението. Този момент се оказва повратен, защото му помага да преодолее вътрешното си напрежение и да приеме предизвикателството да пее и да се държи на сцената по начин, който първоначално му е изглеждал труден.
Най-много реакции обаче предизвикват признанията му за женските образи. Дънди разказва, че в началото се е бунтувал, когато му се падне да влиза в ролята на жена, но с времето отношението му се е променило. Днес дори започва да му харесва, което самият той казва с типичното си чувство за хумор. Актьорът не крие, че тези роли го изненадват, защото се възприема като мъж, но явно успява да отключи различна сценична енергия, която зрителите забелязват и харесват.
Още по-любопитно е как реагира приятелката му на тези превъплъщения. По думите му тя го харесва много, когато е в женски образ, а това води до шеги между двамата. Дънди разказва, че любимите ѝ негови изпълнения са били като Мария Кехайова, Бони Тайлър и фронтмена на „Монескин“. Зад тези шеги обаче се вижда и друго — той има подкрепа в личния си живот, а това явно му дава увереност да експериментира още по-смело на сцената.
Актьорът говори и за атмосферата между участниците, като подчертава, че този сезон е белязан от истинско приятелство. По думите му няма завист, няма тежко съперничество, а по-скоро чувство за общност. Той споменава, че с някои от участниците се е сближил повече, но всички са част от една приятна работна среда. Именно тази атмосфера според него е важна, за да бъде сезонът успешен и да се усеща лекота пред камерите.
Извън телевизионното шоу Дънди продължава активно да играе в театъра. Той разказва за нови премиери, за участия в различни постановки и за планове, които не спират въпреки умората. Освен това подготвя и музикален проект с група, чието име е свързано с личен период на тревожност и вътрешни трудности. Актьорът признава, че се е справил с напрежението благодарение на движение, спорт, приятели, родителите си и промяна в начина на живот.
В разговора Дънди си спомня и за Стефан Данаилов, когото описва като човек, усещан почти като баща. Според него легендарният актьор е помагал на студентите си не само професионално, но и човешки. Това признание внася по-дълбока емоция в интервюто, защото показва откъде идва част от отношението на Дънди към сцената, хората и професията. Зад шегите и самоиронията стои човек, който ясно помни кой му е подал ръка.
Така Дънди се показва не просто като забавен участник в „Като две капки вода“, а като артист, който преминава през умора, страхове, смях, лични признания и големи сценични предизвикателства. Той може да се шегува със себе си, да говори открито за слабостите си и в същото време да излиза на сцената с пълна енергия. Именно това прави образа му толкова близък до зрителите — той не играе само роли, а позволява на публиката да види и човека зад тях.
