Популярният телевизионен водещ Драгомир Драганов, познат на зрителите като Драго Чая, преживял изключително тежък емоционален момент при свое посещение в кюстендилското село Горно Уйно. Той се върнал там не просто като гост, а като човек, който носи дълбока лична връзка с това място — махалата от детството му и родовата памет на неговото семейство. Поводът за визитата бил родова среща и благотворителен курбан за местния храм „Свети Георги“, но това, което трябвало да бъде ден на спомени и почит, се превърнало в болезнена среща с разрухата и забравата.
Горно Уйно се намира близо до сръбската граница, а пътуването до селото не било лесно. Драганов, който не шофира, наел личен шофьор, за да стигне до отдалеченото място. Там той се включил в събитието, срещнал се с хора, свързани с района, и изразил благодарност към кмета на Кюстендил инж. Огнян Атанасов и кметския наместник Огнян Янев за усилията им да поддържат живота и паметта на това почти обезлюдено кътче. Въпреки добрата организация и уважението към традицията, в думите и поведението на водещия ясно личала тъга — онази тиха болка, която идва, когато човек види как местата от миналото му изчезват пред очите му.
Най-тежкият момент настъпил след официалната част, когато Драго Чая решил да посети родната къща на своя дядо. Вместо топлината на спомените, той заварил разруха, срутени постройки, пустота и дворове, погълнати от храсти. Гледката го разтърсила силно, защото за него това не били просто стари сгради, а място, което е оформило част от неговата личност. Именно там са живели хора, чиито съдби, труд и обич са оставили следа в семейната история, а днес от всичко това сякаш са останали само камъни, бурени и мълчание.
Водещият споделил кадри от изоставената махала в социалните мрежи и не скрил колко болезнено е било преживяването за него. Той описал срещата с това място като сблъсък с безмилостната сила на времето, което не прощава нито на къщите, нито на спомените, ако няма кой да ги пази. Посланието му било насочено не само към личната му болка, а и към по-голямата съдба на българските села, в които някога е кипял живот, а днес все по-често остават само празни домове и забравени пътеки.
Историята на Драгомир Драганов докосна мнозина, защото не става дума само за известен телевизионен водещ, а за човек, изправен пред една от най-тъжните истини — че родовите места могат да изчезнат, ако поколенията се откъснат от тях. Посещението му в Горно Уйно се превърна в болезнено напомняне, че зад всяка изоставена къща има нечий живот, нечие детство, нечии баба и дядо, нечии празници и сълзи. А когато човек се върне там след години и види само руини, споменът вече не топли по същия начин — той започва да боли.
