„Кой пак се е втурнал в стола и е откраднал един хляб?“ – скара се Лидия Фьодоровна, отваряйки вратата към детската стая. Тя беше строга възпитателка, от която всички деца се бояха. Не можеше да понася нещо да става зад гърба ѝ и да разбере за това по-късно. Днес Саша просто нямаше късмет. Момчето беше откраднало хляба не само за себе си, но и го беше споделило с останалите деца. Никое от тях обаче не искаше да си навлече гнева на вечно намусената Лидия Фьодоровна. Затова Саша трябваше да поеме вината за всички момчета и го наказаха да стои в ъгъла през целия ден.
На следващия ден обаче възпитателката беше сменена с по-спокойната и любезна Мария Игоревна. С нея Саша не се чувстваше унизен или обиден. Тя дори не ги хокаше, ако децата вземеха храна от стола, която не им се полагаше по разписание. Тя знаеше, че всяко дете се нуждае да расте и че храната е жизненоважна. Освен това, времето, прекарано с Мария Игоревна, винаги беше интересно – умееше да намира занимания и игри за сирачетата.
Когато обаче на смяна беше злата възпитателка, Саша винаги търсеше начин да избяга от сиропиталището. Този път единайсетгодишното момче отново използва тайния си маршрут за бягство, известен само на него. Дори пазачът, чичо Вадим, не подозираше за него. Като размърда няколко дъски, Саша тихо се промуши през оградата и излезе на свобода.
